Етиен Леви неведнъж е споделял, че е късметлия, защото е бил спасяват

Етиен Леви неведнъж е споделял, че е късметлия, тъй като е бил избавят от Господ в сложни и съдбовни моменти от живота и кариерата си. 

" Всевишна мощ ме избави мен и четирима индивида. Беше толкоз мощна преживелица, че и в този момент настръхвам... Да, аз съм набожен и доста постоянно се апелирам на Бог, с цел да благодаря за всичко, което ми се е случило. 

Свирихме с млада група в ресторанта на мотела в Правец, който към този момент го няма, а до него беше Шатрата. Тогава още я нямаше автомагистралата и пътувахме по остарелия път. До него бяха почнали работа по язовир " Бебреш ", копаеха там. Пътят беше дребен, мъчно се разминаваха кола и рейс. Свършихме една вечер работа и тръгнахме за ваучър в София, ние тогава спяхме в нещо като бунгала в Правец. Колата караше един от съучениците ми - Сашо Тубата, който към този момент не е жив, тъй като се самоуби в тези смутни времена. Той беше още млад водач, а другият ми другар, който от години караше, беше пил ракия и седна до него. Валеше като из ведро. На едно място очевидно се подхлъзна колата или водачът ни беше омаян от фарове на насрещните коли, по този начин се завъртяхме, че наби спирачки и колата едвам спря.

Всички треперехме от боязън. Аз взех решение да сляза да взема въздух и усетих по какъв начин кракът ми потегля надолу, осветих и видях, че сме на 30-40 см от бездна. Викам: " Внимателно, че едно падение и сме до тук ". Излязохме постепенно всички и много се успокоявахме. После не знам с какви сили отново се върнахме вътре и се прибрахме в София. Само единият от сътрудниците - на барабаните, имаше предусещане, че нещо ще се случи, и остана в Правец, вика: " Ааа, с това неприятно време да вземе нещо да стане ". Но това е. След тази преживелица имам вяра, че силата на Всевишния ни избави - мен и всички хора в колата. Не ми се мисли, в случай че имаше и други коли сега да идват от другата посока. Нямаше да могат да ни съберат от пропастта долу ", споделя Леви в изявление.